КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
ПРОИЗХОД: България.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: Куче за охрана на стада селскостопански животни и имоти,
куче за компания.
КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI: Група 2 Пинчери и Шнауцери – Молосоидни породи,
Швейцарски Планински и пастирски кучета.
Секция 2.2 Молосоиди. Планински тип.
Без изпитание за работа.
КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Каракачанското куче е българска автохтонна порода куче
за охрана на стада селскостопански животни. Възникнала е удовлетворявайки нуждите на овчарите,
номади или уседнали такива, пашуващи в планинските и равнинни райони на територията на цялата
страна. Значителна роля за формирането и съхранението на тези кучета изиграват каракачаните, чиито
основен поминък е бил трансхумантното овцевъдство. Не случайно това куче е известно сред
българския народ с името каракачанско и с него се споменава в българската литература и фолклор.
През 1938 г. Х. Б. Петерс пише статия, посветена на Каракачанското куче, публикувана в немския
печат. Първият стандарт на породата е написан от Тодор Гайтанджиев през 40-те години на XX век.
След затваряне на границите между Балканските държави и колективизацията на селското стопанство
в Социалистическа България, нуждата от тези кучета намалява и тяхното количество достига критичен
минимум. Породата е спасена от пълно изчезване благодарение на овчари, отглеждащи малки стада
животни в отдалечени високопланински райони на България. Активната работа по издирването и
съхранението на Каракачанското куче започва в края на 80-те години на XX век.
ОБЩ ВЪНШЕН ВИД: Сравнително едро куче, с хармонично телосложение и обилна космена
покривка, масивна костна система и добре развита мускулатура. Половият диморфизъм е добре
изразен.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:
• Дължината на тялото е с 2-12% по-голяма от височината при холката, при мъжките и с 5-16%
при женските екземпляри.
• Дължината на муцуната е 36-45% от дължината на главата.
ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ: Самоуверено, смело и интелигентно куче, с уравновесен
характер. Силно привързано към стопанина си и неговото семейство, недоверчиво към непознати.
ГЛАВА
МОЗЪЧЕН ДЯЛ:
Череп: Широк, обемен, с плоско или съвсем слабо заоблено чело. Медиалната бразда е
незабележима, а надочните дъги слабо развити. Ширината на черепа, измерена при скулите е
приблизително равна на дължината на мозъчния дял. Мислените равнини на мозъчния дял и муцуната
са паралелни.
Стоп: Слабо изразен, плавен преход от муцуната към мозъчния дял.
ЛИЦЕВ ДЯЛ:
Носна гъба: Голяма, с добре развити ноздри. Напълно пигментирана, черна на цвят. При рижо
оцветените кучета носната гъба е кафява.
Муцуна: Обемна, леко стесняваща се по посока на носната гъба, без да се заостря. Добре
запълнена в основата.
Устни: Сухи, плътно прилепнали, като горната устна припокрива долната. Добре пигментирани –
кафяви на цвят при рижите кучета и черни при всички останали окраски.
Челюсти / зъби: Силни челюсти с добра дълбочина и ширина. Здрави, големи и бели зъби.
Пълна зъбна формула (42 зъба). Захапката е ножицовидна или клещовидна.
ОЧИ: По-скоро малки, с овална или бадемовидна форма, дълбоко и широко поставени.
Латералните им ъгли са на нивото или леко по-високо от медиалните. Кафяви на цвят, като се
предпочита да са по-тъмни. При рижо оцветените кучета, очите са с цвят на кехлибар в различни
нюанси, кореспондирайки с окраската на космената покривка. Клепачите са плътно прилепнали, добре
пигментирани, черни на цвят, а при рижите екземпляри кафяви.
УШИ: Сравнително малки, с V-образна форма, тънки на пипане, висящи, добре прилепнали към
главата, поставени на нивото на очите или леко над него. Добре окосмени.
ШИЯ: Много добре замускулена и здраво свързана с тялото. Дължината и е по-къса от
дължината на главата. Носи се под ъгъл 30-35 градуса спрямо гръбната линия. Кожата по нея е
еластична, без да образува видими гънки.
ТЯЛО:
Холка: Широка и добре замускулена.
Гръб: Здрав, широк, с много добре развита мускулатура. Гръбната линия е права.
Поясница: Къса, широка, замускулена.
Крупа: Широка, добре замускулена, леко наклонена към основата на опашката.
Гърди: Широк и дълбок гръден кош, с добре развито предгърдие. Желателно е долната му линия
да достига леко под нивото на лактите. Ребрата са широки и умерено извити.
Корем: Стегнат, умерено прибран.
ОПАШКА: Сравнително високо поставена, дебела в основата. На дължина достига до
скакателнита става. Обилно окосмена, с много дълъг косъм по вентралната страна. При покой се носи
отпусната надолу, при възбуда навита на колело или сърповидно над линията на гърба. Характерно за
Каракачанското куче е че се раждат кучета с вродено къса или скъсена опашка.
КРАЙНИЦИ
ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Прави, отвесни и успоредни по между си.
Лопатка: Широка. Ъгълът на раменно-лопатъчната става е около 110-125 градуса.
Рамо: Дълго и замускулено.
Лакът: Плътно прилегнал към тялото, насочен строго назад.
Подрамо: Сравнително дълго.
Карпус: Здрав и масивен.
Метакарпус: Леко наклонен.
Предна лапа: Овална, леко засводена, с прибрани пръсти, богато окосмена помежду им. С
твърди възглавнички и здрави нокти. Не е извъртяна нито навътре, нито навън.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Прави и успоредни помежду си, добре замускулени.
Бедро: Широко с масивна мускулатура.
Коляно: На нивото на лактите, с леко изправени ъгли.
Подбедр o: Дългo, широкo и добре замускуленo.
Скакателна става: Здрава, широка, с ъгъл на тибио-тарзалната става около 140-150 градуса.
Метатарзус: Масивен, леко наклонен.
Задна лапа: Като предната, но леко по-издължена. Често срещан породен белег е наличието на
един или два допълнителни пръста (заперци).
ПОХОДКА / ДВИЖЕНИЕ: Мощни движения, с широка крачка, като предните и задни крайници
остават успоредни помежду си.
КОЖА: Плътно прилепнала, дебела и еластична, без да образува видими гънки по цялото тяло.
КОЗИНА:
Косъм: Дълъг и твърд покривен косъм с добре развит и гъст подкосъм. Дължината на косъма
варира в широки граници, от 6-7 см до над 20-25 см. По муцуната и предната част на крайниците
косъмът е по-къс, а по шията, задната част на бедрата и вентралната част на опашката е дълъг, като образува ефектни грива (особено при мъжките) и ресни.
Окраска: Двуцветна или трицветна.
РАЗМЕР И ТЕГЛО:
Височина при холката: За мъжките: 63 – 71 см.
За женските: 56 – 65 см.
Тегло: Мъжки: 40-55 кг.
Женски: 30-45 кг.
При доказано чистопородни екземпляри с висока развъдна стойност, може да се направи компромис с
размерите.
НЕДОСТАТЪЦИ
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатък,
сериозността на който се оценява според степента на изява и ефекта върху здравето и
благосъстоянието на кучето, както и върху способността му да изпълнява традиционните работни
задължения.
СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ
• Нежна, груба или тясна глава.
• Изразен стоп, изразени надочни дъги, изпъкнало чело, изразена челна бразда.
• Прекалено тънка муцуна или остра муцуна.
• Частично депигментирана носна гъба.
• Повиснали бърни.
• Провиснали клепачи, хипертрофия на третия клепач.
• Изправени или полуизправени уши, прекалено големи уши.
• Малки или редки зъби, липса на един или два зъба измежду P1, P2 или М3.
• Плътна обратна захапка (за кучета до 4 годишна възраст).
• Провиснала кожа в областта на шията.
• Провиснал или изпъкнал гръб.
• Криви крайници, О-образна или Х-образна постановка на крайниците.
• Раван.
• Мека, вълниста или къдрава козина.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТААТЪЦИ
• Агресивно или пркалено плахо куче.
• Всяко куче с явни физически или психически аномалии.
• Нетипичен екземпляр.
• Напълно депигментирана носна гъба.
• Ентропия или ектропия на окото.
• Горночелюстна прогнатия, долночелюстна прогнатия с отстояние повече от 2 мм.
• Липса на повече от два зъба измежду P1, P2 и M3 или липсата на какъвто и да е друг зъб.
• Разноцветни, сини очи или ястребови на цвят очи.
• Дължина на косъма под 6 см или липса на подкосъм.
• Едноцветна окраска или окраска със сивожълта основа и ясно дефинирани тъмни ивици /ленти/
по гърба и гърдите.
ЗАБЕЛЕЖКА:
• Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в
скротума.
• Само функционално и клинично здрави кучета, потвърдено типични за породата, трябва да се
използват за разплод.